2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Поздрав от Корсика
Посвещава се на министъра на културата на България
На 12 септември някъде в старата част на Ница – великолепен град, срещаме българчета – момче и момиче на 25-годишна възраст, които изкарват прехраната си като улични фотографи. Държейки под наем стаичка от четири кв. м на централна търговска улица, работят от тъмно до тъмно и се справят успешно с разноските. В средата на стаичката има високо столче, няколко вида шапки за нежния пол, огледало, шкафче (в което държат своите камери), малко хладилниче. На добър френски, с камера на гърди, канят зяпачи и любители на снимки, които правят с отлично качество и за секунди. Пред алтернативата да стоят в родината безработни и да очакват милост от безскрупулни чиновници, окупирали ключовите места в живота, те избират трънливия емигрантски път. Досега – не без успех.
Разпитаха ни накъде сме тръгнали, заедно се посмяхме, направиха ни безплатни снимки и ни пожелаха приятно прекарване на остров Корсика. Разбрахме от тях, че няколко хиляди млади българи работят по заведения и хотели на Лазурния бряг. Доста на брой са и българските студенти, които идват да следват в университетите, завършват и който реши да остане тук (95 %), безпроблемно получава работа. Така развитите европейски индустриални държави си набавят млади и мотивирани данъкоплатци, които вкарват огромни суми в здравните и пенсионните каси. Там, където пристигат младите, има развитие и напредък, постоянно и стабилно увеличение на цените на недвижими имоти и банкови дивиденти.
За родителите остава финансовата подкрепа от страна на младите емигранти и наивното заблуждение, че децата им ще се върнат един ден обратно в родината. Уважаеми патриоти, недейте да упреквате емигрантите, че са напуснали дом и родина, Хайнрих Хайне е изрекъл някога верни слова: “Моята родина е там, където ми е най-добре!” Два милиона вече напуснаха, два милиона стягат куфари за страни, където метро, магистрали и инфраструктура функционират успешно от 100 години.
* * *
Само ден по-късно на ферибота Ница – Калви (Северозападна Корсика) чуваме отново българска реч. Приказват си тихо двама млади мъже (около четиридесетте) с униформи на фирмата-превозвач. Излизат от своята анонимност и нашият разговор се оказва повече от приятен. Оказват се варненци. Първият от тях работи вече 15-а година на ферибота на Средиземно море. Семействата им живеят във Варна, те изпращат пари и на всеки три-четири месеца, когато получат отпуск, ги посещават. Спонтанно ни дават ключ от една кабина на деветата палуба, където има четири легла, баня, тоалетна и всички удобства. Отказват категорично да приемат пари за бутилка уиски – да се почерпят за наше здраве. И двамата приказват вече добре италиански и френски, справят се и на английски. Полиглоти не са, но са интересни за фирмата със своето трудолюбие, дисциплина и с преводаческите услуги при редките посетители от славяноезични държави.
Оставяме ключа в кабината заедно с купчина български вестници. Благодаря още веднъж мислено на нашите сънародници за жеста и им пожелавам здраве, успех и семейно щастие. Пожелавам им също така да станат наясно с плановете за бъдещето и да ги осъществят.
След шест часа пътуване през мастилените води с бели гребени спираме в старинния Калви. Старата част на града е построена върху грамадна бяла гранитна скала, на 100-200 м височина над морето. Много лесно намираме ваканционното селище – с две звезди, но с всички удобства. Отдалечено е на 15 км от Калви в посока Бастия, столицата. Изненадата е голяма, когато разбираме от приятелите, с които сме заедно на тази ваканция, че на 14 септември от 21,30 ч. квартет “Ева” от България е поканен да изнесе концерт във вековната католическа катедрала в стария град.
Умората от пътуването е поносима, дори направо приятна. Вдигнахме тази вечер наздравица за здравето на майките ни, за нас, за приятели. Едната от тях се отнася само за мен. Беше петък, 13 септември 1974 г., когато започнах работа като проектант VІ категория в КИПП “Заводпроект” в София, на ул. “Гурко” № 12. От тогава изтекоха 38 години непрекъсната работа. В България преминах през всички степени – бях групов ръководител, главен проектант, стигнах до директор на проектантска организация, както си бях безпартиен. От 22 години съм проектант в Германия и имах късмет да работя при други критерии, норми и възнаграждения. Моята работа като проектант ми донесе радост, вяра в силите ми и не на последно място финансова стабилност. Пожелавам си, ако е рекъл Господ, да проектирам още 22 години поне, дано това позволи и здравето ми...
* * *
Град Калви и гр. Аячо от Корсика са дали на света две личности, които за добро или за зло променят хода на човешката история върху три континента: Европа и двете Америки.
В Аячо е роден Наполеон Бонапарт–Императора. Най-известният между всички французи за всички времена. В Калви е роден Христофор Колумб, баща на Великите географски открития, най-известният от всички испанци.
В осемвековния католически храм тази вечер, върху гърба на могъща гранитна скала, се намираме на 200 км от родната къща на Наполеон и само на 20 м от родната къща на Колумб. Домакини са гостоприемните корсиканци, провеждащи своите традиционни музикални празненства, тази година от 11 до 15 септември. Главни герои тази вечер са четири млади красавици от България – квартет “Ева”. Малко преди изпълнението се срещаме с тях, запознаваме се, разменяме си шеги и добро настроение. Спонтанно ни подаряват входни билети за тяхното представление, което ни трогва. Не че нямаме пари да си ги купим, 23 евро струва билета. Много приятно е да получи човек свестен подарък от непознати, каквито за нас са тези момичета.
Прочитам в брошурата към концерта имената на четирите дами: Гергана Димитрова от Плевен, София Ковачева от Пловдив, Евелина Христова от Благоевград и Даниела Стоичкова от София. Сопрано, мецосопрано, алт и контраалт. От 17 години изнасят съвместни концерти навсякъде по света, а от „дъжд на вятър” и в Родината си България, където цари ледниковият период на чалга-културата. Лицата са млади, красиви и изразителни.
Тук вече са били певци от Тунис, Египет, Ливан, Аржентина, Франция и Италия. В храма сме над 250 човека – корсиканци и гости на Корсика. След едночасово търпеливо чакане гръмват аплодисментите, точно в 21.35 часа. На сцената се явява гордостта на Корсика – А Filetta заедно с шестима други известни певци. Това е съзвездие от всестранно надарени музиканти – композитори и певци, които от години работят съвместно в чудна хармония. Те изпълняват четири на брой стройни и мистериозни мелодии, възторжено аплодирани. Filetta съобщава, че те самите са фенове на квартет “Ева” и всеки път с удоволствие слушат тяхното изпълнение.
Град Калви, Корсика, катедралата, топла и лунна нощ, два дни преди пълнолуние. Облечени в национални носии от четири краища на България, се появяват нашите четири грации. На добър френски София поздравява публиката. Първа започва сопраното и както преплита води буен планински поток, се включват постепенно една след друга и останалите. Публиката, затаила дъх, буквално ги изпива със сетива. Текстовете са български, но изпълнението е така изразително, многотоналността – така красноречива, че всеки слушател открива дълбок смисъл по своему. Следват дълги и къси мелодии, бързи и бавни, тъжни и весели, с абсурдна или логична тоналност. София е в състояние да накара публиката да се разсмее неудържимо, Гери в лицето е ангел и има ангелски глас. С лекота се разхожда 3-4 гами нагоре и всеки усеща, че тя има още резерви. Ева е фокус в този квартет, притежавайки глас и неповторимо излъчване. Дани, класически контраалт, е кралицата на певиците и певицата на кралиците. В репертоара се срещат мотиви от типичното за песните ни надпяване, музикалното “бързоречие и бръщолевене” са подбрани ненатрапчиво и оригинално.
Не съм специалист, жена ми и придружаващите ни приятели – също, но възприемаме всичките изпълнения с благодарност, възторг и респект. Крадешком наблюдавам въздействието на българската класическа народна музика върху одухотворените лица на познавачите на музика, седящи около нас. Възхищение и респект се чете върху всяко лице – младо и старо!
Изключение правят две млади германски двойки, типични представители на младото поколение, което прекарва цялото си свободно време пред умо-мелачката на компютрите. Точно по средата на този грандиозен спектакъл, в момента на изпълнение на гайда от Милен Иванов – богатството на квартета, двете двойки се изнизват тихомълком приведени, за да не пречат на другите. Просъсквам по техен адрес на немски една българска поговорка, която много добре съответства на действията им: “Какво разбира свинкя от кладенчова вода!?...”
Докато траят извивките на каба гайдата, момичетата почиват за пет минути – да пийнат водичка, да се разтъпчат, да се прокашлят. Неусетно започва втората част на спектакъла – източноправославна църковна музика. Сложните неравноделни тактове се променят с тактове на класическа музика. Милен се нарежда пети наред на сцената и към целия спектър от женски тоналности се включва и мъжки глас – красив бас-баритон.
Акустиката в стария храм е уникална, гласовете школувано се наслагват с точност, сила и чистота. Незрящ слушател би си помислил, че пеят поне двадесет души.
Тече 90-ата минута, а отново хукват планинските водопади от ручилото на Милен. Започва третата част от програмата, която изцяло обслужва неистовата молба на публиката – “Бис!”. Излизат пет пъти на „Бис” – до полунощ, поклони, лъчезарни усмивки, ръкопляскане, свиркане, силно тропане с крака... Сбогом, красавици! Благодарим ви, че разнасяте музикалната слава на България...
Александър Кондоферски
Книгата може да заявите на адреса на издателството:
Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730
www.vestnikpriatel.com
Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39
Тагове:
Спорна и успешна седмица Ви пожелавам!
https://www.youtube.com/watch?v=tDXM2o9vhxA
07.05.2015 08:15
***
Епизодът с българчетата - фотографи, концерта на квартет "Ева" в Калви, са само щрихи /но ярки!/, "запеленговани" по една щастлива случайност от нашия пътуващ кореспондент, за истината, че българските таланти в областта на културата оцеляват по света. Намират и заслуженото признание.
Само в родината си "нямат хляб" За сметка на това се вихри чалгата, скандалите следват един след друг, медиите са заети с криминални новини.
Благодаря, Иля! Приятно ми е, че се надникна в страничката ми.
Хубав ден!
***
Епизодът с българчетата - фотографи, концерта на квартет "Ева" в Калви, са само щрихи /но ярки!/, "запеленговани" по една щастлива случайност от нашия пътуващ кореспондент, за истината, че българските таланти в областта на културата оцеляват по света. Намират и заслуженото признание.
Само в родината си "нямат хляб" За сметка на това се вихри чалгата, скандалите следват един след друг, медиите са заети с криминални новини.
Да, Санде, за голямо съжаление нашето богатство се разпилява по света. Много вярно доловено от споделеното в разказа. Защото богатството на една държава са нейните хора или казано по друг начин човешкият ресурс. Възниква въпросът, какво е една държава без човешкия ресурс? Отговорът идва веднага - територия. Доловила съм, че някой има интереси към територията ни, а населението винаги може да бъде подменено с друго. Питам се още, какво ще последва от това? То е много близко до ума... Докато другите държави говорят за качество на живота у нас текат процеси да пилеем най - голямото си богатство по света, защото не се осигуряват условия за това. Сведени сме на ниво оцеляване. Да благодарим на автора за поздрава от остров "Корсика"! Мечтаейки си, че все някога можем да се озовем на това прекрасно място, нека си напълним душата с прекрасните изпълнения на квартет"Ева" долетели днес до нас от толкова далече.
Хората са най-голямото богатство на една държава - разпиляха и него... по света ...
Предвид, че нямаме държава, а само "тази страна" нямаме и богатство ...
НО ... ще имаме ръст на раждаемостта, я вижте колко бежанци сме "приютили" и се надаме на тях да поправят демографията ни!
Нищо, че не са българи /те са прогонени/, нищо, че не са християни, може да са и фундаменталисти, но може да станем с тяхна помощ 7 милиона.
Хубав поздрав от Корсика и квартет"Ева", Ати!
Стана ми интересно от съвпаденията в градовете и местата, които съм написала преди няколко месеца, но не съм публикувала.
Моите писания не са с възторг и респект, а нещо доста по-различно ...
Поздрави, Ати!
Моите писания не са с възторг и респект, а нещо доста по-различно ...
Поздрави, Ати!
[/quote]
Кате, правилно си доловила и разказа, и споделеното в коментарите. За съжаления много между нас мислят по същия начин и с тревога следят процесите, които протичат в нашата държава. Казваш, нямаме държава, факт неоспорим след като има още един хамут върху врата на народа. И още в геополитически план идва ред на регионите, населени със смесено население за да се потъмни облика, да се унищожат нациите. Пусти американски модел. Няма нищо случайно, ако се върнем и прочетем статията за съединените европейски щати. Има интересно изследване Джоузеф Стиглиц за неравенството, което ще се задълбочава. "В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацията, водят до драстичен ръст на неравенството." При такива обстоятелства може са оцелее, ако има свързващо звено в общността за да има и взаимопомощ. И не само. Прав е бил и Димо Кьорчев, изричайки: „Какъв ще бъде мирът – не можем да знаем. Само знам, че от мира ме е страх , не от войната. Но едно знам сигурно. След тая война съществованието на малките държави ще бъде почти невъзможно...Не искам да кажа, че веднага няма да има малки държави, но само това: тяхното съществование ще бъде невъзможно...Те или ще се групират в големи единици, или ще бъдат погълнати от големите, или ще влачат едно привидно съществование. Клиенти. Сателити. Протежета.”
Какви прозрения? Колко точно са доловени световните процеси още преди Първата световна война. Професор Балабанов е допълнил: „Само тия малки държави ще могат по-дълго да противодействат на тая съдба, които се стремят, не да мерят мегдан с големите, а просто да се засилват вътрешно, да работят усилено за културното си и национално затвърдяване, да се обособят по-рязко, да си създадат як гръбнак, и яка броня.” А ние накъде вървим с това противопоставяне? Слепи ли са нашите политици, интелигенция? Питам се аз? И много други като мене – също.
Поздрави, Кате!
Споделям с болка думите на Кати -
..."Разпиляха богатството на България"...
Поздрави !
Поздрави, Ати!
Благодаря, Мария, че се докосна до споделеното от автора в неговия"Поздрав от Корсика!"
Приятна вечер!
Споделям с болка думите на Кати -
..."Разпиляха богатството на България"...
Поздрави !
Танечка, благодаря ти за коментара! Една среща на българи, на едно място от света, на какви размисли може да ни наведе? Те са доловени и разказани и от автора. Една тънка нишка преминава през него и наред с прекрасните изпълнения на квартет "Ева" до нас достигат думите: "Пред алтернативата да стоят в родината безработни и да очакват милост от безскрупулни чиновници, окупирали ключовите места в живота, те избират трънливия емигрантски път. Досега – не без успех.
........
“Моята родина е там, където ми е най-добре!” Два милиона вече напуснаха, два милиона стягат куфари за страни, където метро, магистрали и инфраструктура функционират успешно от 100 години."
Дали можем да приемем безрезервно мисълта, че Родината е там, където ми е най - добре? Питам се и не бих се наела да дам еднозначен отговор. Затова в историята е познато и Преселението на народите, така също и миграционни процеси вътре във всяка държава и извън нея. Но такова разпиляване на богатството на България не се наемам да приема за нормално и да оправдая. Нека се замислят всички онези "хранени хора", заели различни постове в структурите на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна и направят необходимото да настъпят радикални промени за този измъчен български народ. Всичко е в техните ръце, стига да имат воля за това.
Хубава вечер!
Поздрави, Ати!
Мег, каква ли е цената, която се плаща, ако се поеме трънливия път...? Нищо не може да се добави, само може да се извлече поука стига да има някой, който да се интересува от нея. Горчивина и гордост...боли и от двете... Бъдещето то е незнайно...Добро или лошо тези, които построиха няколко Българии, чийто труд не получи подобаващо признание, а беше ограбен може би няма да дочакат нито Видовден, нито светлото бъдеще на лъжедемокрацията. Какво да се прави? Да се осланяме на истината, че нещата в живота се редуват, в обществата също.
Поздрави, мила Мег!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com