2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3029 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2015 03:16
"Реквием за Матиас Кнайсъл" е разказ, който би развълнувал всеки един. Защото главният герой е млад човек, притежавал достойни за уважение човешки качества, а е живял толкова кратко. Всъщност, четейки разказа, ние достигаме до виновните за неговата съдба. Това е тогавашното общество със своето безразличие към онеправданите, ниско стоящи бедни слоеве, от които произлиза и "разбойникът" Кнайсъл. Той е притежавал качества, които ако бяха развити, не би се стигнало до гилотинирането му от тогавашното общество. Картината се допълва и от бездушието на величеството, принц - регент Луитполд. Почитател на елините и елинската култура. Но това не му пречи да потвърди смъртната присъда на „разбойника”, без да си даде сметка, че ще бъде погубен един млад живот. При това е притежавал изключително благородство, въпреки "невзрачният " си произход. Затова за дълбока ненавист са всички "Величества", някогашни и сегашни... за които малкият човек не означава нищо...И поука за учителите, когато пишат характеристики или с лека ръка пренебрегват ученици, които са от бедното, ниско поставено в обществото съсловие... Никой не се ражда разбойник, условията при които живее и възпитава, го правят такъв и социалното неравенство...
Реквием за Матиас Кнайсъл
Посвещавам на магистратите от
Върховния съд на Република България
Преди 136 години в баварско селце, с име, трудно за изговаряне и запомняне от българския читател, на 25-30 км северно от Мюнхен, се ражда в бедно семейство Матиас Кнайсъл. Само на 7 години той остава сирак, заедно с пет по-малки сестри и братя. Бащата умира в полицията няколко часа след своето арестуване при неизяснени до днес обстоятелства...
Г-н Вагнер, суров и строг селски учител, дава на света първите сведения за Матиас. Те фигурират в запазените архиви на кметството в родното място Унтервайкертсхофен. Вписани са неопровержимо авторитетно в първото учебно свидетелство на 12-годишния Матиас.
“...Качества в него все още не са открити, мързелът му е безграничен, достойнства не притежава, груб и непостоянен. Предупреждения и наказания са за него без полза. Няма смисъл да посещава училище!”
Още по-строга е присъдата на учителя за две години по-малкия брат Алоиз: “...ученик, който е половин малоумник!”
Въпреки своите унищожителни констатации г-н Вагнер е удивен и с възторг съобщава за безспорен музикален талант, с който са надарени двамата братя.
Три години по-късно Матиас и Алоиз напускат училище и се посвещават на прехраната на семейството. Майката изнемогва при слугуването си на по-заможни фамилии от селото. Двамата братя се оказват със способности на ловци и рибари, в това отношение нямат равни на себе си. Елени, сърни, диви прасета и всякакъв друг вид дивеч от горите на господарите започват рязко да намаляват своята популация, колкото повече братята възмъжават. Сираците и бедняците благославяли братята Кнайсъл, които щедро им раздавали ловната плячка и им помагали да преживеят дълги и ледени зими.
Полиция и войска, платени агенти и преследвачи поставят на братята засади и клопки. Месеци и години наред, докато успеят да ги заловят. След 4 години строг тъмничен затвор Алоиз умира само на 21-годишна възраст от изтощение. След 6 години тъмница Матиас излежава присъдата си и излиза на свобода. Започва работа в дърводелска работилница, недалеч от родната къща. Под непрекъснатото давление на жандармерийския комендант само след 6 месеца майсторът изгонва Кнайсъл. Младежът се опитва на много места да започне каквато и да е работа, но навсякъде му затварят вратите. Отново хваща гората, с далеч по-голяма известност. Вече е враг номер едно на държавата, а за бедните хора е баварският Робин Худ. Легенди се носят за него, за пословичната му смелост, съобразителност и разбойнически талант.
След две години подвизи из горите на Горна Бавария полиция и войска го заграждат в една мелница. При престрелката Кнайсъл ранява тежко един полицай, баща на 4 деца. Полицаят умира от раните си два месеца по-късно. Кнайсъл успява с хитрост да се измъкне от обръча, но смъртта на полицая остава да тежи на съвестта му. През март 1901 г. го предава таен агент на полицията и този път битката е срещу 60 полицаи. Боят трае цяло денонощие, докато случаен куршум ранява Кнайсъл в корема. Той губи кръв, изпада в несвяст и го залавят... Няколко месеца го лекуват под непрекъснат полицейски контрол, докато оздравее напълно. Накрая враг № 1 сяда на подсъдимата скамейка в гр. Аугсбург.
Процесът трае от 14 до 19 ноември 1901 г. и на него Матиас с достойнство признава всичките прегрешения пред законите, за които е обвинен. Той показва доблест, почтеност, искрено разкаяние и съпричастност към семейството на починалия от раните полицай. Поведението пред съда е затрогващо, неговата лична драма и драмата на семейството му спечелват съвестта и симпатиите на публика, съдебни заседатели и съдии. Двадесет и шест годишният млад мъж изслушва смъртната си присъда с видимо облекчение. Той я приема като единствен шанс за спасение на изтерзаната си душа...
Колко на брой днес от висшите магистрати мислят за спасение на душата си и могат да съдят по съвест? И притежават морала на Кнайсъл?
Дълбоко уважаваният председател на Углавния съд в Аугсбург г-н Антон Ребхолц се застъпва за Кнайсъл лично пред министъра на правосъдието и го моли да замени гилотината с доживотна каторга. Министърът отнася въпроса до принц-регента на Бавария – по това време 80-годишен. Съдбата на младия човек не трогва вече изстиналото сърце на височеството. Издадената присъда е потвърдена и пясъчният часовник, отмерващ продължителността на живота на разбойника Кнайсъл, ще покаже общо 26 години, 9 месеца и 3 дни...
* * *
Часове само преди преждевременната си смърт Матиас пише писмо до учителя Вагнер без нито една правописна грешка. Той има незавършено четвърто отделение, но за стила му днешните ученици (много от тях – пълни отличници) могат сами да отсъдят:
“Аугсбург 20.02.1902 г.
Високоуважаеми господин учителю,Причиняващи болка спомени ме принуждават да изкажа безгранична благодарност за всички Ваши усилия и терзания по време на моето образование.
Осмелявам се да вярвам, че бива да разчитам на благосклонност в молитвите Ви за мен. Нашият пресвет Бог ще въздаде на Вас и драгоценното Ви семейство щедра благословия, което отговаря на най-съкровените ми сърдечни желания. С чувство на искрена почит оставам завинаги Ваш признателен ученик... Матиас Кнайсъл.”
...Във второ писмо до майка си и сестрите, Матиас им препоръчва непременно да емигрират отвъд океана, в Америка: “Носейки името Кнайсъл, мои мили, вашите шансове да оцелеете в кралство Бавария са нищожни.”
Трето писмо Кнайсъл написва, също така пълно с почит и уважение, до лекуващия го лекар д-р Хайнрих, в което отново благодари, че е спасил живота му...
След трите писма, малко след полунощ, разбойникът Кнайсъл ляга в леглото и заспива дълбок подкрепителен сън.
* * *
Дошъл е последният понеделник на февруари 1902 г., 7 ч. сутринта. Скриптенето на металните панти при отваряне на вратата събужда Матиас. Той отваря очи и веднага съзира четиримата надзиратели, а зад тях католическия свещеник, всички сериозни и мълчаливи.
Младежът знае защо са тук тези хора толкова рано и ги поздравява с “Добро утро”. Следващите му думи са: “Седмицата започва добре!...”
* * *
Половин час по-късно палачът на кралството Франц Ксавер Райхард освобождава ножа на тежката гилотина, за да извърши свободно падане. С качулка и черен кръст на гърдите.
Майката и сестрите са дошли за този случай с каруца, за да приберат двете агонизиращи части на разбойника.
Идва времето на легенди за Кнайсъл...
“Седмицата започва добре...!”, казват баварците и до днес, когато ги връхлети събитие – съдбоносно, неприятно и неизбежно. Тези думи имат дълбоко значение и помагат на всеки човек да запази своето равновесие и достойнство. Валидни са не само за понеделник. Те стават за всякакви обстоятелства, всеки ден, дори в края на тежка седмица, когато мъжка компания сяда да си отдъхне и се почерпи с тъмна бира марка “Разбойникът Кнайсъл” (Raеuber Kneissel dunkel Bier).
Александър Кондоферски
Книгата може да заявите на адреса на издателството:
Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730
www.vestnikpriatel.com
Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39
Тагове:
Отсрочка: До 2015 г. общините ще трябва ...
Прогнозата за 2015 на Алена: Политици на...
Размисли за националния празник на Бълга...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
На упрека ти към някои засегнати съсловия няма да отговарям – пристрастна съм, имам свой прочит на нещата –и там посоченият от тебе за назидание лош пример на прогностика не е толкова лош:)))
Поздрави, мила Ати! Успешна седмица!
На упрека ти към някои засегнати съсловия няма да отговарям – пристрастна съм, имам свой прочит на нещата –и там посоченият от тебе за назидание лош пример на прогностика не е толкова лош:)))
Поздрави, мила Ати! Успешна седмица!
Вени, радвам се, че те виждам отново на моята страничка. Благодаря ти за коментара! Докато авторът с посвещението е насочил мисълта ни към правосъдната система и отправя упрек към Величеството, моята мисъл е към институциите, които са отговорни за формирането на личността. Семейството - в конкретния случай, обречено само да се бори за физическото оцеляване, няма възможност за друго, училището /в началото на ХХ век/ - едва ли би се ангажирало да изгражда и възпитава децата на нисшето съсловие - беднотата, независимо от нравствените им качества. И обществото в лицето на управляващите с грижа за младите хора - откриване на работни места и не само.
Ако се пренесем в съвремието /вече сме началото на ХХІ век/ имаш основание за свой прочит, защото нещата стоят по друг начин, но не мисля че няма изключения, като знаем какъв процент са отпадащите от училище в пети клас. Неравенството ще се задълбочава навсякъде по света, такава е тенденцията, която се очертава в бъдеще. Затова нека да няма събития, за които да казваме “Седмицата започва добре...!” не само в Бавария, а и у нас.
Хубав понеделник и успешна седмица, Вени!
и преживявания, разказът докосва и размисля...
Благодаря за тези срещи.
Прегръдки !
и преживявания, разказът докосва и размисля...
Благодаря за тези срещи.
Прегръдки !
Благодаря, Танечка! Удовлетворена съм, че имах възможността да представя книгата и част от разказите в нея. Наистина, те пораждат много и различни при това чувства, въздействат, извикват мисли, чрез които търсиш отговор за самия себе си. Превратностите на времето, съсипали не един живот, променили посоката на житейския път, оставили трайна следа в душата, с напластени в нея и болка и тъга, те принуждават да гледаш на света с други очи. Помъдрял си, не защото много си живял, а защото много си видял и понесъл. И не можеш да си простиш, защото цял живот си работил и не си получил удовлетворение, защото накрая получаваш толкова, колкото само да съществуваш. В послеслова авторът пише:" Вече не се налага....някой да дава за теб разрешение къде да пътуваш, кога да пътуваш, какви кумири да имаш и как да се казваш". Това е неоспоримо, но кой би могъл да си позволи и възползва от тази възможност? Има я свободата, но я няма сигурността.
Прегръдки, Танечка!
но пътят към познанието за живота и природата на човека минава през
познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл...
Никой не се ражда разбойник, условията при които живее
и възпитава, го правят такъв и социалното неравенство...
но пътят към познанието за живота и природата на човека минава през
познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл...
Никой не се ражда разбойник, условията при които живее
и възпитава, го правят такъв и социалното неравенство...
Метличинка, приятно ми е когато намериш време да се отбиеш и поспреш на страничката ми. Харесвам този разказ, в него откривам истини, които се срещат и при други изпитания на човека, но тази е поразителна. Права е Вени в своя коментар, че "той вече е станал такъв в благодарствените молитви на бедните. Бил благородник по душа - и не само с поведението си - дори правописът му бил като на просветен човек..." Признание от себеподобните и отрицание от стоящите на най- горното стъпало, за да се стигне до гилотирането му. Би могло да е другояче, ако условията на живот са позволили и човечността е доминантна. Вярно си интерпретирала посланието на разказа, че "пътят към познанието за живота и природата на човека минава през познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл..."
Хубав ден, Метличинка!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com