2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6285 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2014 12:11
От старата тетрадка: Спомен за Радичков
На 21 януари 2004 година си отиде от този свят Йордан Радичков – самобитен български писател. Неговият приятел Светлин Русев сподели:
„Радичков имаше благородството на мъдрец. Той знаеше, че животът има и други измерения..Той е тръгнал отдалеч и онези натрупвания, които има може да направи други послания. Достигаше до неща за които не е достатъчно само един талант..Той живееше с природата. Разговаряше със звездите. Те бяха като всяко живо същество. Той като че ли се поумори…Малко говореше… На Йордановден мълчеше и само се усмихваше…Той знаеше, че е пътник…
Как допускаше приятелите си? Мъдрец и човек с високо духовен ръст той ни допускаше до него като се навеждаше…”
Мисли на Йордан Радичков- Всички бяхме пълни с надежди, животът не се получи. Ние сме малко унизени, откъде дойде, а човекът е горда същество…Човекът е лакомо същество. Поглеждам от прозореца – кучетата глозкат голям кокал..Отгоре ги наблюдава свраката и после кълве остатъците…Човекът е много алчен, очите му са големи, гледа все да се налапа…
Светлин Русев: „Накрая самотата му тежеше. И както разбира човек той е имал нужда от тези минути. В изгнание прекарах цял живот. – Лазар печели в двубоя с кучето. Приятелството с един от избраниците от бога в греховната ни земя…
Йордан Радичков:
За един шаман, който му казва: „Бог може да го има, може и да го няма, но живей така все едно, че го има..”
За Методи Андонов – той не въведе в магията на театъра, цялата кухня, миризмата…”Чрез книгата говори с писателя. В писането има много капани. .. Нищо не съм скривал от читателя. Театърът и актьорите са говорителите на писателя…В театъра – руска класика, 50% българска тематика, положителни и по-положителни герои. Меден месец на българската култура. Не, набиваха обръчите на интелигенцията да не изкривим гръбнака в някоя посока…”Опит за летене” – клевета към българския народ.
Винаги се връщам към мястото, където съм роден. От там се зареждам с енергия. Всичко беше подредено..После разбрах, че това е хармония…
Този живот винаги ми носеше това – така спокойно. Лятна буря – всичко се изсипва върху хората, нивите, къщите. Като отмине това, като се разгърне природата мислиш, че всичко се е сринало, а тя се е окъпала…
Убежище в този малък свят – детството. Най-хубавата книга е не написаната., както и любовта- най-хубавата е неизживяната любов, самата природа извършва тази подредба.
За баба Ванга – обърна се към мене и ме попита: Къде е баща ти?Тя ми вика той е до тебе. Държи сечиво. Спря ме. Видя ли как те галеше днес баща ти? Баща ми се зарадвал. Той е винаги по-голям. Не зная дали одобрява това, което върша. Човек се ражда неук, но той е пълен със сетива.
Детството – Баща ми, брат ми, майка ми – най-близките ми хора си отидоха.Човек се чувства все по сам. Емилиян Станев, Григор Вачков, Методи Андонов. Не казвам кой какъв творец е бил, по-важното е че имаш потребност от тези хора..На това коренище се крепи народът ни – на езичеството, на варварството, бедното ни християнство. Въхищавал съм се на бедността на християнството – параклиси, манастири- имал е нужда от тях.
Един шаман т Сибир през 1963 година – „Бог може и да го има и да го няма, но ти живей така, че го има.” Всички тези църквици са знаци, но той българина ги е правил. В това се заключава цялата философия.
И още от Радичков и за Радичков:
„Малките народи сме като малките деца.”
„Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него има място за всеки изпратен от бога човек. Ние, малките народи сме като малките деца – радваме де на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме. Може би защото не сме владели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък има право на флаг и на глас..
Страната ни е малка по територия, но с течение на годините, човекът тук е наеменувал всяка педя земя, като е давал имена. По този начин българинът е покръствал земята си…У нас даването на име се смята за кръщение и за да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към Слънцето места, наричал ги е Божи места. Ние живеем тук в нашата земя повече от хиляда години и смятаме, че когато в един дом се роди дете то Бог е разпрострял благодотта си над този дом, който е изпратил в него свой ангел.
/Из словото на Йордан Радичков към Папа Йоан Павел Втори на срещата му с представители на науката, изкуството и културата в НДК 2002 година/
„Плодородните ниви ти свиват венец от златни класове, Балканът ти изпраща аромата на своите вековни дъбрави …”
Валери Петров споделя, че Радичков е създал неоткриваем от другите свят в сложната и интересна българска душевност. От него лъха приказно излъчване. Той е от писателите, които наадникнаха в суеверието, когато става дума за него – всеки казва: А,а а, не пипай . Това е Радичков, разкри поетът …”и на оня свят, да пренесе словесността в отвъдното.”
Прощално слово на Светлин Русев
„Не питайте къде е тръгнал..Последно се видяхме на Йордановден. Някаква особена светлина сияеще около него. Всъщност той вече е бил пътник, озарен от светлината на бога. Онзи ден, няколко минути преди две яки момчета да изнесат крехкото му тяло от дома му, за миг отново го видях. Но вече заспал, далечен, отсъстващ. Само някаква неуловима горчивина като като преглътната болка иронично се прокрадваше на лицето му. И за да не се питаме къде е сега Данчо, накъде е тръгнал и защо, с най –близките му хора решихме да го извикаме и изпратим с мъдрост, която той ни е оставил. Позволете ми да я прочета:
” Ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето. Задаваме ли си въпроса защо непрекъснато надаваме ухо и се ослушваме? То е, защото чакаме деня, когато скритото зад далечния хоризонт, оттатъшно ще си спомня за нас и ще ни повика. Как и по-какъв начин ще стане това ще разберем, когато ни повика.”
Прощавай, Данчо!”
http://liternet.bg/publish5/jradichkov/pedia/pedia_zemia.htm
http://hulite.net/index.php
като отвориш линка, вдясно има квадратче - рубрика "Гласове",
Йордан Радичков е представен с няколко записа.
постингът е ... абе, нямам думи!.....
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com