2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4667 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2015 00:37
Заветите на Аспарухчо от Мюнхен
Преди десетина години всеки последен петък на месеца, вечерта, при Станка се срещахме на разпивка и на раздумка: Фифи – дъщерята на Ребето, Киро Професора заедно с Кировица, Васко Гайдата, Берлинчето, Шишето с Шишевица, Курдето с Курдевица и Сандо, демек аз. Някой път присъстваха и гости, та заедно с основните “състезатели” групата можеше да набъбне до 14-15 човека. В ресторанта на Станка от Ковачевци - “София-грил” в Мюнхен, има даже от пиле мляко.
Фифи намираше време да телефонира на участниците преди срещата, да потвърди за нея или да проагитира този, който се колебае. Пристигаше точно навреме и, отпивайки с неописуемо удоволствие от първата халба бира, ни посрещаше с шеги. Компанията се насъбираше за 15-20 минути край обичайната в случая маса и малко преди полунощ “затваряше заведението”. Първата бира изпивахме на два-три гълтока и си поръчвахме втора. Най-колоритната фигура бе бай Киро Професора – гръмогласен, напет човек с бели коси и мустаци, който за жалост е вече покойник, лека му пръст. Отдавна излязъл в пенсия като университетски преподавател, той продължаваше с преводна дейност – в съда, полицията, прокуратурата, митницата и т.н. Много известен и търсен все още, човек с тежест и акъл, така живописно разказваше своите последни случки и преживелици, че докарваше компанията да се подмокри от смях. Жена му – г-жа професоршата Юлиане, издокарана от глава до пети, не само с отличен вкус, но и с възможности, се смееше най-високо със звънлив глас. Тя не знаеше български, но като всяка елегантна жена интуитивно разбираше за какво става дума.
На третата халба думата вземаше Шишето – голям симпатяга, пенсиониран строителен инженер (и него да го прости Бог). Прякорът идва не от “шише”, а от фамилията му - Шишков. Той и Хелга, жена му, заедно с двете им щерки бяха живяли 35 години и повече в невероятната метрополия Сао Паоло – тогава с 8, днес с 16 милиона жители. Бяха обикнали от сърце и душа екзотична Бразилия, бяха видели кътчета, където не е стъпвал човешки крак. Обитавали обширно имение с къща в колониален стил. В едното крило Шишето организирал конструкторското ателие с двама-трима помощници. През тези златни години – работа колкото искаш, евтиния, изобилие и щастлив живот. Кореспондирал редовно с роднините от България, но лека-полека те се представили пред Свети Петър. От роднините на жена му в Германия наследили имоти и жилище. След пенсионирането на Шишето решили да се завърнат в Мюнхен.
- Разпродадохме всичко, което имахме там, и ето ни тук, в чужда Европа – се тюхкаше Шишето. – Най-голямата грешка, която някога сме направили. И един милион бъчви с тукашна бира не са в състояние да ме утешат!
Шишето жадно отпива голяма глътка, успокоява топката и констатира:
- Все пак такава бира не се произвежда никъде другаде по света!
След това негово откровение Станка носи четвърта халба и думата взема Берлинчето. Тогава изглеждаше като да гони 85. Ауслауф модел (модел, излязъл от употреба) - забележителен по човещина и житейски опит. Не съм виждал много отдавна Берлинчето, как ли изглежда днес? Той е завършил в Берлин, нямам представа как е истинското му име.
Берлинчето започваше да разказва с огромна наслада и с най-големи подробности как издържал изпита си по физика при асистента преди 65 години. Ако пропуснеше някоя подробност, дискретно му припомнях и Берлинчето, задавяйки се от смях, допълваше охотно и педантично, без да се притеснява от мудността на тази ритуална терапия.
През цялото време помощниците на Станка носят мумици, пържени бъбречета, дробчета, крехки пържолки и вкусотии, бира се лее като река в чашите, изпива се жадно и методично, не се застоява на новото място и продължава своята естествена циркулация. Заведението – препълнено, не само защото е петък вечер. При Станка атмосферата е специална, Станка е наше момиче от Самоковско. Кога е на кеф, говори на самоковски диалект – като бай Киро, Фифи и мен. Не всеки българин в Мюнхен може така да се изразява.
... След 400 часа работа от предишния последен петък до сегашния, срещата беше за мен удоволствие, пълно отпускане и почивка. След шестата бира се оформят няколко успоредно провеждани диалози, нерядко и монолози. Берлинчето си припомня с невероятни подробности как взел изпит по математика и то при професор-гробокопач. Васко Гайдата, някога лютиер по професия, загатва на своя съсед със срамежлива усмивка, че притежава една “Страдивари”, две-три “Амати” и трийсетина други цигулки с много високо качество – собствена изработка. Фифи разказва на Курдевица ту на български, ту на немски последните новини от италианската мафия, при която работи, а Сандо слуша с едното ухо Киро Професора, с другото – Курдето, и същевременно успява да отговори на немски на Шишевица. Накрая всеки приказва нещо и никой не чува никого.
Наближава нула часа и Станка ни гони последни – професионално и със замах. Тръгваме с Фифи, Берлинчето и още някой – в наша посока. Мюнхен спи от няколко часа, превозните средства са редуцирани с немска прецизност и педантичност. В спомените ми се наслагват картини на сняг или дъжд, сухи листа прекосяват прозорците на трамвая, грее луна или е черно като в мастилница – според капризите на времето в този последен петък.
Берлинчето изтрезнява напълно от чистия въздух и бодър като пингвин продължава със спомени, в които започват да се прокрадват махмурлуци:
- За нас, българските студенти, времената през Втората световна война бяха повече от добри. Всички немски мъже – на фронта, ние – техни съюзници в тил! На едно наше момче средно се падаха по хиляда жени. Цъфтеше черната борса. Германия стана за някои Елдорадо! С две кутии цигари, получени от България, си плащах храната и наема за месеца. Купонната система не ни пречеше, тя само помагаше. Някои български студенти зарязаха следването и се захванаха да продават вагони с цигари или с лекарства на черната борса. Днес те или техни наследници не си знаят ресторантите и хотелите, кичат се с титли и ордени от глава до пети. Глутница от проскубани и умрели от глад вестникарчета пишат хвалебствени думи за тях. Какви големи способности и акъл притежавал еди-кой си велик богаташ ... завалията! Истината е груба: богатство, придобито по честен начин не съществува, много малко на брой са изключенията. Богатство се придобива с далавери, спекулации, машинации, шашми – през труповете на други хора, през мизерията на цели народи! Вярващ човек не го бива да лъже, да маже, да грабодери, да се стреми към натрупване на богатство!
Берлинчето изрича всичко това на един дъх, пак го наляга умора и продължава с кротка носталгия:
- Много ясно си спомням Берлин – град на младежките ми мечти и стремежи. Александерплац, Фридрихщрасе, Унтерденлинден ... Изумителен град беше за мене Берлин преди войната!
Прехвърляме се на друга линия от метрото и Фифи започва със своите спомени за един трънчанин – бай Аспарухчо.
...През 1933 г. пристигнал да следва музика в Мюнхен. Дотегнало му баща му и по-големите му братя да го юркат по 15 часа на ден като чирак с дюлгерска работа. Като слушал и зяпал по празник музика на мегдана, решил, че само такава работа е за него. По това време адашът му – Аспарух Лешников, бил на върха на славата си като певец в Германия. Аспарухчо даже се запознал с него.
Като изкарал три-четири семестъра в консерваторията, издържайки се с дюлгерска работа, бай Аспарухчо се убедил, че от всяко дърво свирка не става и постъпил като работник в Herman Goring Werke (заводите на Херман Гьоринг). Там усвоил електричарство, стругарство, монтьорство и прочие, а по някое време властите му ударили силен шут към България, защото започнал да критикува Хитлер.
Снишавайки се тихо, кротко и без да губи време, бай Аспарухчо извадил в родината нов паспорт. Срещу скромно възнаграждение чиновник-човеколюбец вписал в паспорта друго фамилно име. Бай Аспарухчо, ни лук ял, ни лук мирисал, но вече на устата с катанец, се прибрал отново в Германия. Цанил се слуга на адютанта на гаулайтера (коменданта) на Мюнхен и се отрекъл завинаги от политиката, така както разкаял се грешник се отрича от Сатаната!
- Много свят човечец беше бай Аспарухчо на стари години, Санде. Той почина две-три години преди да падне стената. Години изтекоха, но още го виждам ясно – дребничък, белокос и усмихнат. Услужлив и благ беше, нямаше полска, градинарска или занаятчийска работа, която да не може да свърши. Помагах му при писане на документи, данъчни декларации, писма до инстанции и ведомства – завършва разказа Фифи.
...Лично на нея, дъщерята на Ребето, който ще бъде известен в Самоков и 500 години подир смъртта си, бай Аспарухчо завещал много мъдрости – собствено производство. Ето някои от тях:
„Не задавай въпроси от личен характер – така задължаваш хората да те лажат!
Ако някой нашенец ти каже “Добър ден!”, погледни навън да видиш светло ли е – оти нашенци много лажат!
На много вестници датата е само верна и затова се арчат убаво. Ората най-обичат некой постоянно да ги лаже.
Ако ти е нещо криво – никой друг не ти е крив. Иди до стената, па си трескай главата в нея, трескай, трескай и ще ти мине. Само гледай да е у кьоше, та да фане и от двете страни!
Двама глупаци заедно мислят по-глупаво от един.
Умен човек слуша умните приказки, глупакът се убеждава сам.
Господ, кога правил човека, бил капнал от много работа, та сбъркал – и в конструкцията, и в материала. Нема по-фалшиво изделие от човешкото!”
Александър Кондоферски
Книгата може да заявите на адреса на издателството:
Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730
www.vestnikpriatel.com
Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39
Тагове:
мъдри моменти, и не на последно място - за невероятните изпълнения,
които радват и разплакват душата... Благодаря !
мъдри моменти, и не на последно място - за невероятните изпълнения,
които радват и разплакват душата... Благодаря !
Благодаря, Танечка, за добрите думи! Трънчани са известни не само със уменията си на добри майстори и строители, та са се доказали, че са мъдри и изобретателни. Това доказва и бай Аспарухчо в разказа.
Хубава вечер!
Поздрави и на теб, Марине! Опитах да увелича шрифта и текстът се разтегли. Надявам се да е четлив.
Сирма, бай Аспарухчо е казал истината. Остава да му се доверим и имаме съображения.
Хубава вечер!
толкова е истинско и автентично... благодаря ти, Ати... и за
чудесната българска музика... зарадва ми душата...
толкова е истинско и автентично... благодаря ти, Ати... и за
чудесната българска музика... зарадва ми душата...
Метличинка, всъщност то е такова, защото е нашенско родно. Приятно да прочетеш, че дори и далеч от Родината, наши сънародници се срещат и общуват и зареждат със спомени за преживяното. От това имаме потребност във време на затварянето на хората в себе си и разчитане само на индивидуалността си. Знаем, че българите са оцелявали в много по - трудни времена, благодарение на взаимопомощта. Тя е възможна, когато съхраним и родовата памет, и народностния ни характер, и принадлежността си към българското.
Колкото до песните, това е национално богатство, което трябва да бъде опазено и пренесено през времето. Няма такива песни и такава музика дори у съседите ни, с изключение на районите, които граничат с България. Тя е единствената държава, която граничи със свои земи и народ. Откъдето и да я погледнеш.
Колкото до книгата, можеш да си я поръчаш. Достъпна е.
Хубав ден!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com